Арх. Топалова: Загуба на сградата на БНБ като културен център, би била като тази на унищоженото тепе
Арх. Антоанета Топалова е един от знаковите пловдивски архитекти, експерт по градоустройство и запазване на културното завещание, някогашен основен проектант на Пловдив и Смолян, общински консултант, член на Управителния съвет на Съюза на българските архитекти (три мандата до 2010 г.), член на Управителния съвет на КАБ-Пловдив. Носител е на голям брой награди за плановете си.
Прочетете още
Топалова е един от главните мотори за запазването на квартал Капана. Автор е на плана за преустрояване на Централни хали в Археологически музей, за който печели премия от Международния съюз на архитектите през 1997 г. Работата по реализацията му стартира, само че е спряна, а постройката – продадена.
„ Това е остаряла моя душевна болежка. Пловдив щеше да има един извънредно внушителен музей – не районен, а балкански, ситуиран на повърхност от 8000 квадратни метра ”, споделя арх. Топалова.
- Арх. Топалова, музеят в Централни хали остана неосъществена фантазия. Сега на дневен ред е постройката на Българска народна банка, едно от емблематичните сгради на Главната на Пловдив. Каква би трябвало да бъде функционалността ѝ съгласно вас?
- Смятам, че това е една постройка, която би трябвало да има културни функционалности. Тя е част от положителните образци на архитектурата от предишния век и би било най-добре тя да стане един културен институт. Зоната там е освободена от комерсиалните и офис функционалностите си, пешеходна зона е и би трябвало да се приобщи към културата. Там са групата музеи на Пловдив – Археологически и Исторически, там е част от паметта на града - с пл. „ Съединение ”, с паметника на проф. Величко Минеков. Тя става един метод и връзка сред комерсиалната пешеходна улица и културното ядро на града. Затова ние – инициативна група, подкрепена и от Общото заседание на Камарата на архитектите, изпратихме предложение до институциите тази постройка да стане Музей на Пловдив. Този град с всичките си данни и полезности няма личен музей. Почти всички градове, които бяха домакини на самодейността Европейска столица на културата като да вземем за пример Вроцлав и Нови Сад и още доста други, имат такива представителни експозиции. А нашият няма! Нашата история за построяването на града, за архитектурата му, е разпиляна – малко в Археологическия, малко в Историческия музеи (в една-две зали). Но това минало, това благосъстояние от история, от документи, от архиви, което съдържа в себе си града, не е събрано. Няма го.
-Каква ще е ролята на един подобен предстоящ музей?
- Музеят на Пловдив може да бъде изходното поле на туристическите направления, на ученическите просветителни турове. Оттам потеглят нещата, а след това – според от ползите, могат да се посетят и другите музейни експозиции. В този музей би трябвало да се събере целият списък за архитектурата на Пловдив, за построяването му още отпреди арх. Шнитер и по-късно. Бих дала за образец Шанхайския музей на архитектурата. Там още с влизането посетителите виждат един огромен макет на града, а не като този в Балабановата къща. От него ми става срамно.
Такъв огромен план обаче би трябвало да бъде осъществен въз основата на задание, с присъединяване както на архитекти, по този начин и на музейни специалисти. Това задание би трябвало да стъпи върху опита – като стартираме да вземем за пример от Музея на София, да вземем за пример.
Сградата има данни. Банковата зала е подготвена, належащо е единствено архитектурно изследване и преустрояване. Има благоприятни условия в сутерените с трезорите, в административните пространства да се оформят тематични експозиции, да се събере целият списък за Пловдив. Със средствата на актуалните аудио-визуални технологии той да стане наличен за посетителите.
Сегашната наклонност на трансформациите разрешава еластичност. Погледнете Венецианското биенале – в Арсенала (морската база, състояща се от здания във византийски стил) всичко е преустроено.
- Тоест смятате, че не е удачна концепцията тази постройка да бъде употребена за бизнес илиадминистративни функции…
- В никакъв случай! Не би трябвало да позволяваме градът да я загуби, по този начин както стана с халите поради профанната търговия на един кмет. И още веднъж в тази зона! Лично бих го претърпяла като загуба, равна на тази от унищоженото тепе – още веднъж за търговия. Загуба на една духовна опция, както изживявам и халите. Загуба като културно пространство е и превръщането на кино „ Христо Ботев ” в търговски център. Спомнете си библейската историяс Исус Христос и изгонването на търговците от храма, а постройката на Българска народна банка е тъкмо това – храм за изкуство. Ние просто не би трябвало да позволяваме търговците там.
- Всичко обаче опира до вложения.
- Така е, само че средства могат да бъдат извоювани по стратегии. Важната задача е да имаме визия за бъдещето на сходни пространства, които могат да бъдат изпълнени с нематериалност.
- Готови ли сте с сътрудниците си, подели самодейността, да подготвите план за присъединяване в конкурс за функционалностите на постройката?
- Каквото и да се прави, би трябвало да има задание. Към него е добре да бъде приложено архитектурно снимане на пространството, архивът на постройката. Не знам обаче дали е съхранен подобен списък, тъй като материалите за сградната субстанция на Пловдив са доста разпилени. Едва тогава да се пристъпи към правене на какъвто и да е план. Целият развой няма да е къс, не би трябвало да е и прочувствен, а да стъпи върху доста сериозна работа на експертите. Това би лишило най-малко половин година.
- Има ли други сходни здания в центъра на Пловдив, които - в случай че се мисли дълготрайно и с визия за града, да бъдат превърнати в духовни средища?
- Централна поща – тя е благосъстояние за Пловдив. Ако там отиде Археологическият музей, ще бъде извънредно събитие за града. С всичките неща in situ към Пощата, които сега се употребяват нерационално. Част от колегията си мисли, че и опера може да се направи там, само че по-добре би било да е Археологическият музей. Това място там – всичките разкрития на Форума, са доста приятни, само че не са обитаеми. Те попадат в придвижването на площада като декор, само че в случай че се вкарат с една дейна функционалност, ще участват в града още по-съществено и богато. Още доста други необитаеми здания по основната на Пловдив могат да бъдат преустроени като духовни центрове. Пример е Жорж Трак, който трансформира едни офис пространства в музей.
Прочетете още
Топалова е един от главните мотори за запазването на квартал Капана. Автор е на плана за преустрояване на Централни хали в Археологически музей, за който печели премия от Международния съюз на архитектите през 1997 г. Работата по реализацията му стартира, само че е спряна, а постройката – продадена.
„ Това е остаряла моя душевна болежка. Пловдив щеше да има един извънредно внушителен музей – не районен, а балкански, ситуиран на повърхност от 8000 квадратни метра ”, споделя арх. Топалова.
- Арх. Топалова, музеят в Централни хали остана неосъществена фантазия. Сега на дневен ред е постройката на Българска народна банка, едно от емблематичните сгради на Главната на Пловдив. Каква би трябвало да бъде функционалността ѝ съгласно вас?
- Смятам, че това е една постройка, която би трябвало да има културни функционалности. Тя е част от положителните образци на архитектурата от предишния век и би било най-добре тя да стане един културен институт. Зоната там е освободена от комерсиалните и офис функционалностите си, пешеходна зона е и би трябвало да се приобщи към културата. Там са групата музеи на Пловдив – Археологически и Исторически, там е част от паметта на града - с пл. „ Съединение ”, с паметника на проф. Величко Минеков. Тя става един метод и връзка сред комерсиалната пешеходна улица и културното ядро на града. Затова ние – инициативна група, подкрепена и от Общото заседание на Камарата на архитектите, изпратихме предложение до институциите тази постройка да стане Музей на Пловдив. Този град с всичките си данни и полезности няма личен музей. Почти всички градове, които бяха домакини на самодейността Европейска столица на културата като да вземем за пример Вроцлав и Нови Сад и още доста други, имат такива представителни експозиции. А нашият няма! Нашата история за построяването на града, за архитектурата му, е разпиляна – малко в Археологическия, малко в Историческия музеи (в една-две зали). Но това минало, това благосъстояние от история, от документи, от архиви, което съдържа в себе си града, не е събрано. Няма го.
-Каква ще е ролята на един подобен предстоящ музей?
- Музеят на Пловдив може да бъде изходното поле на туристическите направления, на ученическите просветителни турове. Оттам потеглят нещата, а след това – според от ползите, могат да се посетят и другите музейни експозиции. В този музей би трябвало да се събере целият списък за архитектурата на Пловдив, за построяването му още отпреди арх. Шнитер и по-късно. Бих дала за образец Шанхайския музей на архитектурата. Там още с влизането посетителите виждат един огромен макет на града, а не като този в Балабановата къща. От него ми става срамно.
Такъв огромен план обаче би трябвало да бъде осъществен въз основата на задание, с присъединяване както на архитекти, по този начин и на музейни специалисти. Това задание би трябвало да стъпи върху опита – като стартираме да вземем за пример от Музея на София, да вземем за пример.
Сградата има данни. Банковата зала е подготвена, належащо е единствено архитектурно изследване и преустрояване. Има благоприятни условия в сутерените с трезорите, в административните пространства да се оформят тематични експозиции, да се събере целият списък за Пловдив. Със средствата на актуалните аудио-визуални технологии той да стане наличен за посетителите.
Сегашната наклонност на трансформациите разрешава еластичност. Погледнете Венецианското биенале – в Арсенала (морската база, състояща се от здания във византийски стил) всичко е преустроено.
- Тоест смятате, че не е удачна концепцията тази постройка да бъде употребена за бизнес илиадминистративни функции…
- В никакъв случай! Не би трябвало да позволяваме градът да я загуби, по този начин както стана с халите поради профанната търговия на един кмет. И още веднъж в тази зона! Лично бих го претърпяла като загуба, равна на тази от унищоженото тепе – още веднъж за търговия. Загуба на една духовна опция, както изживявам и халите. Загуба като културно пространство е и превръщането на кино „ Христо Ботев ” в търговски център. Спомнете си библейската историяс Исус Христос и изгонването на търговците от храма, а постройката на Българска народна банка е тъкмо това – храм за изкуство. Ние просто не би трябвало да позволяваме търговците там.
- Всичко обаче опира до вложения.
- Така е, само че средства могат да бъдат извоювани по стратегии. Важната задача е да имаме визия за бъдещето на сходни пространства, които могат да бъдат изпълнени с нематериалност.
- Готови ли сте с сътрудниците си, подели самодейността, да подготвите план за присъединяване в конкурс за функционалностите на постройката?
- Каквото и да се прави, би трябвало да има задание. Към него е добре да бъде приложено архитектурно снимане на пространството, архивът на постройката. Не знам обаче дали е съхранен подобен списък, тъй като материалите за сградната субстанция на Пловдив са доста разпилени. Едва тогава да се пристъпи към правене на какъвто и да е план. Целият развой няма да е къс, не би трябвало да е и прочувствен, а да стъпи върху доста сериозна работа на експертите. Това би лишило най-малко половин година.
- Има ли други сходни здания в центъра на Пловдив, които - в случай че се мисли дълготрайно и с визия за града, да бъдат превърнати в духовни средища?
- Централна поща – тя е благосъстояние за Пловдив. Ако там отиде Археологическият музей, ще бъде извънредно събитие за града. С всичките неща in situ към Пощата, които сега се употребяват нерационално. Част от колегията си мисли, че и опера може да се направи там, само че по-добре би било да е Археологическият музей. Това място там – всичките разкрития на Форума, са доста приятни, само че не са обитаеми. Те попадат в придвижването на площада като декор, само че в случай че се вкарат с една дейна функционалност, ще участват в града още по-съществено и богато. Още доста други необитаеми здания по основната на Пловдив могат да бъдат преустроени като духовни центрове. Пример е Жорж Трак, който трансформира едни офис пространства в музей.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ